Услуги от чужбина и ДДС регистрация: кога възниква задължение

Услуги от чужбина и ДДС регистрация: кога възниква задължение

Плащате за реклама във Facebook, Instagram или Google? Използвате чуждестранен доставчик на хостинг, софтуер или облачни услуги? Получавате резервации чрез Airbnb или Booking и платформата удържа комисиона?

Дори фирмата ви да не е регистрирана по ДДС и да има минимален оборот, може да възникне задължение за специална регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.

Става въпрос за регистрацията по чл. 97а ЗДДС.

Тя често възниква още преди първата услуга или първото плащане към чуждестранния доставчик. Законът не предвижда минимален праг от 10, 100 или 1000 евро.

Правилото не засяга само дружества. При определени условия то се прилага и за свободни професии, еднолични търговци и физически лица, които извършват независима икономическа дейност.

Кога услугата от чужбина води до ДДС регистрация

Регистрация по чл. 97а, ал. 1 ЗДДС възниква, когато едновременно са изпълнени следните условия:

1. Получателят извършва независима икономическа дейност.
2. Доставчикът на услугата не е установен в България.
3. Мястото на изпълнение на услугата е в България.
4. Услугата е облагаема.
5. ДДС е изискуем от българския получател.

При стандартна услуга, предоставена от чуждестранна компания на български бизнес, мястото на изпълнение обичайно е там, където е установен получателят. Когато получателят е установен в България, мястото на изпълнение по правило е в България съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДДС.

Ако доставчикът не е установен в страната и услугата е облагаема, данъкът се дължи от българския получател по механизма на обратно начисляване. Именно това поражда задължението за регистрация по чл. 97а. Този общ принцип се потвърждава за реклама, хостинг, посреднически услуги и услуги по обработка на плащания.

Най-краткият практически отговор

Регистрация обичайно е необходима, когато български бизнес купува облагаема услуга от чуждестранна компания и трябва сам да начисли българския ДДС.

Типични примери са:

• реклама във Facebook, Instagram, Google, TikTok или LinkedIn;
• хостинг и облачни услуги;
• софтуерни абонаменти;
• комисиони на Airbnb и Booking;
• услуги на маркетплейси;
• CRM и платформи за имейл маркетинг;
• консултантски и посреднически услуги от чужбина;
• определени технически услуги на платежни платформи.

При някои услуги обаче е необходим допълнителен анализ. Това важи особено за платежни и финансови услуги, при които трябва да се установи дали конкретната услуга е облагаема или освободена.

Има ли минимална сума

Не.

За регистрацията по чл. 97а няма минимален оборот или минимална стойност на услугата.

Задължението може да възникне при:

• реклама за 10 евро;
• хостинг за 5 евро месечно;
• софтуерен абонамент за 20 евро;
• комисиона на платформа за една резервация;
• еднократна консултантска услуга;
• авансово плащане към чуждестранен доставчик.

Това основание е различно от общата задължителна регистрация според годишния оборот. От 1 януари 2026 г. общата регистрация по чл. 96 ЗДДС е свързана с прага от 51 130 евро, но този праг не се прилага при регистрацията по чл. 97а.

Следователно фирма може да бъде далеч под общия праг и въпреки това да е длъжна да се регистрира заради първата облагаема услуга от чужбина.

Пример 1: реклама във Facebook и Google

Български онлайн магазин не е регистриран по ДДС и има малък оборот. Собственикът добавя банкова карта към рекламния профил и активира:

• Facebook реклама за 30 евро;
• Google Ads кампания за 50 евро.

Рекламата се използва за стопанската дейност. Услугите са предоставени от чуждестранни дружества и са облагаеми.

При тези обстоятелства мястото на изпълнение е в България и данъкът е изискуем от българския получател. При реклами от Google и Facebook за интернет търговеца възниква задължение за регистрация по чл. 97а, въпреки че той не е достигнал общия оборот за регистрация.

Размерът на рекламния бюджет няма значение.

Регистрацията трябва да бъде направена преди данъкът за първата рекламна услуга да стане изискуем.

Пример 2: хостинг и партньорски услуги

Българско дружество поддържа информационен сайт и използва хостинг от доставчик, регистриран за целите на ДДС в друга държава членка.

Същевременно дружеството публикува партньорски линкове към чуждестранни компании и получава възнаграждение за привлечени клиенти.

В този случай могат да възникнат две отделни основания:

• по чл. 97а, ал. 1 — за получената хостинг услуга с място на изпълнение в България;
• по чл. 97а, ал. 2 — за предоставените B2B услуги към компании в други държави членки, когато данъкът се дължи от чуждестранния получател.

Дружеството подлежи на регистрация както за получена хостинг услуга, така и за предоставяните услуги по привличане на клиенти. Регистрацията по едната алинея се счита за регистрация и по другата, чл. 97а не се отнася само до покупки от чужбина. Регистрация може да възникне и когато българско лице предоставя определени услуги на бизнес клиент в друга държава членка.

Пример 3: Airbnb и Booking

Физическо лице отдава апартамент за краткосрочно настаняване чрез Airbnb или Booking. Платформата удържа комисиона за посредническата услуга.

Дори лицето да няма дружество, краткосрочното настаняване може да представлява независима икономическа дейност. Когато платформата е чуждестранен доставчик и предоставя облагаема посредническа услуга с място на изпълнение в България, може да възникне задължение за регистрация по чл. 97а.

Физическо лице, което планира краткосрочно отдаване чрез Airbnb и Booking. при краткосрочно отдаване чрез международни платформи е необходимо да направи специалната регистрация по чл. 97а, когато лицето не е регистрирано по общия ред и получава облагаеми посреднически услуги от платформата. Специалната регистрация е свързана с получената услуга на платформата и дължимото ДДС за получената услуга.

Пример 4: Stripe и други платежни услуги

Онлайн магазин използва Stripe за приемане на плащания с банкови карти. Платформата удържа такси за обработка на плащанията. Тук не е достатъчно да се каже: „Доставчикът е чуждестранен, следователно задължително има регистрация“. Първо трябва да се определи точният характер на услугата.

Когато услугата е освободена финансова услуга

Ако услугата попада в обхвата на освободените сделки, свързани с платежни сметки, платежни услуги и плащания по чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС, не е изпълнено условието услугата да бъде облагаема. При това положение не възниква регистрация по чл. 97а само на това основание.

Когато услугата е техническа или друга облагаема услуга

Ако конкретната такса е за техническа, информационна или друга услуга, която не изпълнява специфичните функции на освободената платежна операция, услугата може да бъде облагаема. Тогава при изпълнение на останалите условия може да възникне регистрация по чл. 97а.

Не всяка такса към чуждестранна платформа автоматично води до регистрация, но всяка трябва да бъде проверена.

Има ли значение дали сте фирма или физическо лице

Не е решаващо само дали имате ЕООД, ООД или друга фирма.

ЗДДС определя като данъчно задължено всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

Обичайно в обхвата попадат:

• търговски дружества;
• еднолични търговци;
• лица със свободна професия;
• самоосигуряващи се лица;
• онлайн търговци;
• инфлуенсъри и създатели на съдържание;
• физически лица, които редовно предоставят услуги;
• физически лица, които извършват краткосрочно настаняване;
• лица, които използват имущество за получаване на редовен доход.

Относно доходи от Instagram, TikTok и Facebook НАП приема, че системно извършваната онлайн дейност срещу възнаграждение може да даде на физическото лице статут на данъчно задължено лице, независимо от формалното му качество. Следователно липсата на регистрирано дружество не е достатъчна, за да се заключи, че чл. 97а не се прилага.

Кога обикновено няма стопанска дейност

Когато физическо лице купува услуга изцяло за лични нужди и не извършва независима икономическа дейност, то не попада автоматично в режима само защото е платило на чуждестранна платформа.

Има ли значение видът на дейността

В повечето случаи не е решаващо дали бизнесът се занимава с търговия, консултации, медицински услуги, образование, туризъм или творческа дейност.

Определящо е дали получателят извършва независима икономическа дейност и дали конкретната услуга от чужбина е:

• получена за тази дейност;
• с място на изпълнение в България;
• облагаема;
• с данък, изискуем от получателя.

Дори лице, което извършва основно освободени доставки, може да получи облагаема реклама, софтуерна или посредническа услуга от чужбина. Освободеният характер на собствените му продажби не прави автоматично освободена и получената услуга.

Какъв е срокът за регистрация

Заявлението се подава:

не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за първата доставка става изискуем.

Това може да бъде:

• датата на авансовото плащане;
• датата на данъчното събитие;
• друга релевантна дата според начина на предоставяне и таксуване на услугата.

Срокът е потвърден както в чл. 97а, ал. 4 ЗДДС, така и в разгледаните становища за Google и Facebook, хостинг и Stripe. Официалната услуга на НАП за подаване на заявление също включва регистрациите по чл. 97а, ал. 1 и 2.

Практически пример

Фирма планира да активира Facebook реклама на 20 септември.

Ако първото плащане или данъчното събитие ще настъпи на 20 септември, заявлението трябва да бъде подадено най-късно седем дни по-рано.

Не е разумно да се изчаква фактурата в края на месеца. Към този момент срокът може вече да е пропуснат.

Как да определите правилната дата

При онлайн платформите начините на таксуване са различни:

• предварително зареждане;
• автоматично теглене при достигане на лимит;
• плащане на определена дата;
• месечно фактуриране;
• периодичен абонамент;
• удържане на комисиона от получените приходи.

Затова трябва да се проверят:

1. Датата на активиране на услугата.
2. Датата на първото плащане.
3. Има ли авансово зареждане.
4. За какъв период е фактурата.
5. Кога услугата се счита за извършена.
6. Кой е конкретният доставчик.

Практическият безопасен подход е въпросът за регистрацията да бъде решен преди активирането на услугата и преди първото плащане.

Какво следва след регистрацията

Регистрацията по чл. 97а е специална регистрация, но тя създава текущи задължения.

За получените облагаеми услуги лицето трябва да:

• предостави своя ДДС номер на доставчика;
• получава фактурите с коректни данни;
• издава протокол по чл. 117 ЗДДС;
• самоначислява български ДДС;
• включва протокола в дневника за продажбите;
• подава месечна справка-декларация;
• подава отчетните регистри;
• внася дължимия данък.

Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, относно рекламните услуги от Google и Facebook.

Лице, регистрирано само по чл. 97а, по правило няма право на данъчен кредит за самоначисления данък.

Пример

Фирма получава фактура за Google Ads на стойност 100 евро.

Ако е регистрирана само по чл. 97а:

• стойност на рекламата: 100 евро;
• самоначислен ДДС: 20 евро;
• данъкът се внася в бюджета;
• по тази специална регистрация няма право на приспадане на данъчния кредит.

Икономическата цена на услугата за бизнеса става 120 евро, преди да се отчетат останалите счетоводни и данъчни ефекти.

Започвате ли да начислявате ДДС върху всичките си продажби

Не, регистрацията по чл. 97а не е равнозначна на обща регистрация по ЗДДС.

Лице, регистрирано само на това основание, не започва да начислява ДДС върху продажбите си в България.

Ако по-късно възникне друго основание — например надвишаване на националния праг или доброволна регистрация — лицето трябва да се регистрира и на съответното основание. След измененията от 2026 г. основният механизъм на чл. 97а остава запазен.

А ако доставчикът вече е начислил ДДС

Понякога Meta, Google или друга платформа начислява ДДС, защото:

• профилът е настроен като потребителски;
• не е въведен ДДС номер;
• въведени са непълни данни;
• платформата е определила различен статут на клиента;
• фактурата е издадена от друго дружество в групата.

Това не доказва автоматично, че българското лице няма задължение за регистрация.

Трябва да се проверят:

• конкретният доставчик;
• държавата, в която е установен;
• идентификационният му номер;
• кой е посочен като получател;
• използва ли се услугата за бизнес;
• какъв данък е начислен;
• правилно ли е определен статутът на получателя.

Договорните настройки на платформата не могат сами да променят фактическото положение по българския закон.

Какво става при закъсняла регистрация

Ако услугата вече е получена, първо трябва да се установят:

• датата на първата услуга;
• датата на първото плащане;
• наличието на авансово плащане;
• издадените фактури;
• конкретният доставчик;
• характерът на услугата;
• начисленият от платформата ДДС;
• периодът на използване.

След това се преценява необходимостта от:

• подаване на заявление;
• регистрация със съответната дата;
• издаване на протоколи;
• подаване на декларации;
• внасяне на данък и лихви;
• корекции на отчетните регистри;
• оценка на административния риск.

Не е надеждно закъснението да се анализира само по датата на последната фактура.

Кога няма регистрация по чл. 97а

Регистрация не възниква автоматично при всяко плащане към чуждестранна компания.

Възможно е да не е необходима, когато:

• получателят не извършва независима икономическа дейност;
• услугата е за лични цели;
• мястото на изпълнение не е в България;
• услугата е освободена;
• данъкът не е изискуем от българския получател;
• конкретната доставка попада в специално правило с различен резултат.

Това е причината при Stripe, PayPal и други платежни платформи да се преглеждат договорът, фактурата и характерът на отделните такси, вместо всички комисиони да се третират еднакво.

Най-важното накратко

Регистрацията по чл. 97а може да възникне още при първата облагаема услуга от чуждестранен доставчик.

Основните правила са:

• няма минимална сума;
• не се чака достигане на общия праг за регистрация;
• задължението може да важи за фирма, свободна професия или физическо лице със стопанска дейност;
• заявлението се подава най-късно седем дни преди изискуемостта на данъка;
• след регистрацията се издава протокол и се самоначислява ДДС;
• при регистрация само по чл. 97а по правило няма право на данъчен кредит;
• специалната регистрация не означава автоматично начисляване на ДДС върху всички продажби;
• не всяка чуждестранна такса е облагаема — характерът на услугата трябва да бъде проверен.

ДДС регистрация при услуги от чужбина може да възникне още при първата облагаема услуга, без значение дали разходът е 10 или 1000 евро. Най-сигурният подход е доставчикът, характерът на услугата, датата на първото плащане и основанието за регистрация да бъдат проверени преди активирането на рекламата, абонамента или платформената услуга. Повече информация за процедурата и подаването на заявление ще намерите на страницата на НАП за регистрация по ЗДДС

За онлайн бизнеси, свободни професии и собственици на места за настаняване Balance Control предлага съдействие при анализ на услуги от чуждестранни платформи, регистрация по ЗДДС и организация на последващото отчитане. Вижте повече за възможностите за обслужване и ценовите планове на страницата Цени на Balance Control.

Нормативна актуалност: 2 август 2026 г.