Счетоводство на фотоволтаици: как се отчитат инвестицията, приходите и амортизациите
Изграждането на фотоволтаична централа не приключва с монтажа на панелите и присъединяването към електроразпределителната мрежа.
От счетоводна гледна точка проектът преминава през няколко различни етапа: инвестиционно проектиране, строителство, придобиване на оборудване, въвеждане в експлоатация, производство и продажба на електроенергия. Всеки от тях създава различни документи, разходи и данъчни последици.
Затова счетоводството на фотоволтаици трябва да бъде организирано още преди първата фактура за оборудване или строително-монтажни работи. Когато документите се обработват без предварителен модел, често се стига до неправилно формирана стойност на активите, неподходящи амортизационни норми и затруднения при доказването на правото на данъчен кредит.
Какво включва счетоводството на една фотоволтаична централа
При типичен инвестиционен проект трябва да се проследяват поне:
- разходите за проектиране и разрешителни;
- закупуването на панели, инвертори, конструкции и друго оборудване;
- строително-монтажните работи;
- присъединяването към електроразпределителната мрежа;
- разходите за надзор, изпитвания и въвеждане в експлоатация;
- банковото или лизинговото финансиране;
- производството и продажбата на електрическа енергия;
- текущата поддръжка, застраховките и ремонтите;
- счетоводните и данъчните амортизации.
Balance Control развива тази тема като отделна специализация, включваща отчитането на инвестициите, ДДС третирането, приходите от електроенергия, гаранциите, финансирането и специфичните договорни отношения в сектора.
Разход или дълготраен актив е инвестицията във фотоволтаици
Основната грешка при изграждането на централа е всички получени фактури автоматично да се осчетоводяват като текущ разход.
Разходите, които са пряко свързани с придобиването, изграждането и подготовката на централата за използване по предназначение, по правило участват във формирането на стойността на съответните дълготрайни активи. Те не намаляват изцяло финансовия резултат в момента на плащането им.
Докато обектът все още се изгражда, натрупаните разходи обичайно се проследяват като разходи за придобиване на дълготрайни материални активи. След като централата е завършена и е в състояние да функционира по предназначение, стойността се прехвърля към съответните отчетни групи активи.
Националният счетоводен стандарт 16 допуска дълготраен материален актив, състоящ се от разграничими части, да бъде разделен на отделни компоненти, когато те имат различен полезен срок или осигуряват икономическа изгода по различен начин.
Това правило е особено важно при фотоволтаичните централи.
Един актив ли е цялата фотоволтаична централа
Не съществува универсално правило, според което всяка фотоволтаична централа трябва да бъде заведена като един-единствен актив.
В зависимост от техническата документация и счетоводната политика могат да се разграничат например:
| Компонент | Възможно счетоводно третиране |
|---|---|
| Фотоволтаични панели | Самостоятелен актив или група еднотипни активи |
| Инвертори | Отделен компонент поради различен полезен срок |
| Носещи конструкции | Самостоятелен актив или част от съоръжението |
| Трансформатор и електрическо оборудване | Отделна група оборудване |
| Кабелни трасета и присъединителни съоръжения | Според собствеността и техническите характеристики |
| Сграда или техническо помещение | Отделен недвижим актив |
| Система за мониторинг | Оборудване или софтуер според характеристиките |
| Батерии за съхранение | Самостоятелен актив |
Принадлежността към определена данъчна категория трябва да се преценява според вида, характеристиките и предназначението на конкретния актив. Възможно е разграничимите съставни части да се отчитат самостоятелно.
Следователно решението не се основава само на общото наименование „фотоволтаична централа“. Необходимо е да се разгледат количествено-стойностната сметка, техническите спецификации, договорите и собствеността върху отделните съоръжения.
Как се определя първоначалната стойност
Към първоначалната стойност на активите могат да бъдат включени пряко относимите разходи, необходими за привеждането им в работно състояние.
В зависимост от конкретния проект това може да обхваща:
- покупната цена на оборудването;
- транспорт и застраховка при доставката;
- монтаж и строително-монтажни работи;
- проектиране и инженерни услуги;
- технически изпитвания и настройки;
- авторски и строителен надзор;
- разходи по подготовката на терена;
- други пряко свързани разходи до готовността за експлоатация.
Не всеки разход, възникнал около проекта, задължително се капитализира. Административни разходи, неустойки, неефективно използвани ресурси и разходи след въвеждането в експлоатация трябва да бъдат анализирани отделно.
Практически пример
Дружество изгражда фотоволтаична централа и получава фактури за:
- панели и инвертори;
- метални конструкции;
- монтаж;
- проектиране;
- застраховка за следващата година;
- абонаментна поддръжка след пускането на централата.
Първите четири групи разходи могат да участват в стойността на съответните активи, когато са пряко свързани с изграждането и подготовката им за работа.
Застраховката и абонаментната поддръжка обичайно се разпределят като текущи разходи за периодите, за които се отнасят, вместо автоматично да се включват в стойността на централата.
Окончателното третиране зависи от договорите, периода на услугата и приложимата счетоводна база.
Кога започва начисляването на амортизации
Амортизацията не трябва да започва само защото оборудването е доставено или защото фактурата е платена.
За счетоводни цели водещ е моментът, в който активът е наличен и е в състояние да бъде използван по предназначение. На практика това изисква комплект от технически и правни документи, които доказват готовността на обекта.
Сред тях могат да бъдат:
- протоколи за извършени строително-монтажни работи;
- приемо-предавателни протоколи;
- разрешение за ползване или друг приложим документ;
- протоколи за изпитване и въвеждане в експлоатация;
- документи за присъединяване;
- технически паспорти и спецификации;
- вътрешен документ за завеждане на активите.
Счетоводният полезен срок се определя според очаквания период на използване, техническото износване, гаранционните условия, очакваните ремонти и политиката за подмяна на отделните компоненти.
Счетоводни и данъчни амортизации
Счетоводната и данъчната амортизация не са едно и също.
Счетоводната амортизация трябва да отразява очаквания полезен срок на актива. Данъчната амортизация се изчислява чрез отделен данъчен амортизационен план при правилата и ограниченията на ЗКПО.
ЗКПО разпределя данъчните амортизируеми активи в категории и определя максимални годишни данъчни амортизационни норми. Конкретното разпределение на компонентите на една централа изисква анализ на техническите им характеристики, а не механично прилагане на еднакъв процент към целия проект.
Активите се завеждат в данъчния амортизационен план по данъчната им амортизируема стойност. Последващите разходи, които формират данъчен амортизируем актив, не се признават директно като текущ разход за данъчни цели.
Защо правилното разпределение има значение
Ако цялата инвестиция бъде заведена като един актив, въпреки че съдържа компоненти с различен полезен срок, могат да възникнат:
- нереалистични счетоводни амортизации;
- неправилна данъчна категория;
- затруднения при подмяна на инвертор или друг компонент;
- неправилно отписване на старата част;
- разлики между счетоводния и данъчния резултат;
- проблеми при продажба или бракуване на оборудване.
По-надеждният подход е още при изграждането да се създаде регистър на компонентите, съдържащ стойност, сериен номер, местоположение, гаранция, полезен срок и данъчна категория.
ДДС при изграждането на фотоволтаична централа
Получените фактури за оборудване, строителство и услуги трябва да се проверяват не само счетоводно, но и от гледна точка на ЗДДС.
Правото на данъчен кредит не следва автоматично от наличието на фактура. Необходимо е покупките да са свързани с облагаемата икономическа дейност на дружеството, да са изпълнени законовите изисквания и да са налице достатъчно документи за реалността и предназначението на доставката.
ЗДДС определя като данъчно задължено лице всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, включително експлоатация на имущество с цел получаване на редовен доход. Възмездните облагаеми доставки на стоки и услуги попадат в обхвата на данъка.
При проекта трябва да се провери:
- На кого са издадени фактурите.
- Кой притежава активите.
- Кой ще продава електроенергията.
- Дали обектът ще се използва изцяло за облагаеми доставки.
- Има ли лично или смесено използване.
- Кога е възникнало правото на данъчен кредит.
- Има ли авансови плащания и коректно издадени фактури.
- Има ли доставки от чуждестранни контрагенти.
Когато оборудване или услуги се закупуват от чужбина, могат да възникнат допълнителни задължения за вътреобщностно придобиване, внос или самоначисляване на ДДС. Третирането зависи от вида на доставката, мястото на изпълнение и статута на доставчика.
Как се отчита продажбата на електроенергия
Електрическата енергия е стока за целите на ДДС. Продажбата ѝ представлява стопанска операция, която трябва да бъде отчетена въз основа на договорите, измерените количества, цената и приложимите правила за фактуриране.
Приходът не трябва да се отчита единствено според момента, в който сумата постъпи по банковата сметка. Необходимо е да се установи:
- за кой период е произведена и доставена енергията;
- кога е възникнало правото на вземане;
- кой издава фактурата или документа за покупката;
- има ли разлики между прогнозни и окончателни количества;
- удържат ли се такси, балансиращи разходи или други суми;
- на какво основание се издават кредитни или дебитни известия.
Когато дейността се извършва редовно и с цел печалба, тя има характер на стопанска дейност. При регистрирано по ЗДДС лице доставката на електроенергия се документира и облага по общия ред, освен когато е приложима конкретна специална разпоредба.
Как се отчитат текущите разходи
След въвеждането на централата в експлоатация обичайно възникват разходи за:
- техническа поддръжка;
- почистване и наблюдение;
- охрана;
- застраховки;
- наем или право на ползване на терена;
- телекомуникационни услуги;
- балансиране и достъп до мрежата;
- счетоводно и правно обслужване;
- лихви и банкови такси;
- ремонти и резервни части.
Текущият ремонт, който запазва нормалното състояние на актива, обичайно се отчита като разход. Разход, който увеличава капацитета, удължава полезния срок или подобрява съществено икономическите характеристики, може да представлява последващ разход, увеличаващ стойността на актива.
Например подмяната на повреден малък елемент и добавянето на нова батерийна система не следва автоматично да получат еднакво счетоводно третиране.
Финансиране на фотоволтаичния проект
Централите често се финансират чрез комбинация от собствен капитал, банков кредит, финансов лизинг, заем от собственик или програма за подпомагане.
Счетоводството трябва да проследява отделно:
- главницата и лихвите;
- таксите по кредита;
- обезпеченията;
- погасителния план;
- спазването на финансовите показатели по договора;
- целевото използване на средствата;
- условията по получено безвъзмездно финансиране.
Самото получаване на кредит не е приход, а погасяването на главницата не е разход. Финансовият резултат се влияе от лихвите, таксите, амортизациите, приходите от енергия и останалите оперативни разходи.
При по-голям проект месечното осчетоводяване не е достатъчно. Управителят има нужда и от информация за произведените киловатчасове, средната продажна цена, разходите за балансиране, техническата наличност, паричния поток и обслужването на дълга.
Тук хибридното счетоводство може да съчетае текущата отчетност с финансов контрол и управленски справки, без дружеството задължително да изгражда собствен счетоводен отдел. Този модел е част от позиционирането на Balance Control за развиващи се компании със сложни процеси.
Документи, които трябва да се съхраняват
Добре организираното досие на проекта включва:
- документи за собственост, наем или право на строеж;
- разрешителни и документи за присъединяване;
- технически проект и количествено-стойностни сметки;
- договори с изпълнители и доставчици;
- фактури и платежни документи;
- актове и протоколи за извършени работи;
- серийни номера и гаранционни документи;
- протоколи за изпитване и въвеждане в експлоатация;
- договори за продажба и балансиране;
- месечни отчети за произведена и продадена енергия;
- застрахователни полици;
- амортизационни планове и инвентарни картони;
- договори и отчети за финансиране.
Документите трябва да позволяват проследяване от първоначалната инвестиция до конкретния актив, начислената амортизация и реализирания приход.
Най-често допускани грешки
Всички фактури се отчитат като текущ разход
Така се подценява стойността на активите и се изкривява резултатът през периода на изграждане.
Цялата централа се завежда като един актив без технически анализ
Това затруднява последващата подмяна и отписване на компоненти.
Амортизациите започват преди активът да е готов
Плащането или физическата доставка сами по себе си не доказват готовност за използване.
Счетоводната амортизация се приравнява на данъчната
Двата амортизационни плана имат различна цел и могат да формират данъчни временни разлики.
ДДС се ползва само въз основа на фактурата
Трябва да бъдат доказани доставката, връзката с икономическата дейност и изпълнението на останалите законови условия.
Не се сверяват произведените количества с фактурираните приходи
Това може да остави неотчетени приходи, неправилни начисления или необясними разлики.
Практически чеклист преди въвеждането в експлоатация
Преди да започне начисляването на амортизации, дружеството следва да провери:
- определена ли е собствеността върху всеки основен компонент;
- събрани ли са всички фактури и протоколи;
- разпределени ли са общите разходи между активите;
- отделени ли са текущите разходи от капитализираните;
- определени ли са полезните срокове;
- изготвен ли е счетоводен амортизационен план;
- изготвен ли е данъчен амортизационен план;
- проверено ли е правото на данъчен кредит;
- уточнен ли е процесът за фактуриране на електроенергията;
- организирано ли е месечното сверяване на техническите и счетоводните данни.
Заключение
Счетоводството на фотоволтаична централа не е просто осчетоводяване на фактури за панели и ежемесечно записване на приход от електроенергия.
Правилното отчитане започва с техническата и договорната структура на проекта. От нея зависят стойността и компонентите на активите, амортизациите, правото на данъчен кредит, текущите разходи и надеждността на финансовата информация.
Когато счетоводителят бъде включен още на инвестиционния етап, значителна част от бъдещите корекции и данъчни рискове могат да бъдат избегнати. Balance Control съдейства при изграждането на счетоводен модел, който проследява едновременно инвестицията, нормативните задължения и финансовото представяне на проекта.
Често задавани въпроси
Може ли цялата фотоволтаична централа да бъде заведена като един актив?
Възможно е само когато този подход отразява реално характеристиките и полезния срок на съоръжението. При компоненти с различен живот и начин на използване обикновено е необходим отделен анализ.
От кога се начислява амортизация?
От момента, в който активът е готов и е в състояние да бъде използван по предназначение, а не непременно от датата на фактурата или плащането.
Признава ли се цялата инвестиция като разход веднага?
Не. Разходите, които формират стойността на дълготрайните активи, се признават чрез амортизации през периодите на използване.
Облага ли се продажбата на електроенергия с ДДС?
Продажбата на електроенергия е стопанска доставка. Конкретното ДДС третиране зависи от регистрацията на доставчика, получателя и приложимите правила за сделката.
Може ли да се ползва данъчен кредит за изграждането?
При изпълнение на изискванията на ЗДДС и използване на активите за облагаема икономическа дейност може да е налице право на данъчен кредит. Всеки разход и документ трябва да бъде проверен отделно.



Вашият коментар